В събота, на градския стадион в Разлог, около 400-те зрители видяха двубой, в който доминираше един отбор – преобразеният Нефтохимик. И ако до тогава хората в малкото пиринско градче не бяха виждали какво представляват бургазлии, то след него мнението им със сигурност е хубаво и отговаря на заеманата от “шейховете” позиция в таблицата на “Б” група.
По-важно е обаче какво представиха футболистите на Димчо Ненов на осемте човека в сектора за гостуващи фенове, а то беше нещо ново, все още невидяно през футболната пролет. Огромно желание за игра, хъс, сплотеност и решителност. Още от самото начало Божинов и компания показаха, че всичко в този мач ще бъде на тяхна страна. Продължително разиграване на топката, печеливши единоборства, по-бързо придвижване по терена и вещаещи опасност бързи контраатаки - направо да не го познаеш този отбор. Така, абсолютно закономерно, се стигна до победа с 5:2 над местния Пирин, който в последно време беше наредил три поредни успеха с обща голова разлика 6:0. Имаше и грапавини, като “пожарите” при статични положения пред вратаря Цветан Димитров, отпускане в дадени ситуации, които веднага бяха наказвани от домакините, но все пак хубавото надделя.
Обяснението в промяната на нагласата и самото качество на игра се обуславя вероятно от стабилизирането на клуба във финансов и организационен аспект, но това повече разваля впечатлението от резултата, отколкото да го засилва. В трите досегашни официални мача от подновяването на сезона (контролата с ЦСКА не се включва поради разликата в класите) Нафтата се мъчеше, а повече мъчеше своя треньор и привържениците си. Успех с доста зор над Видима (1:0), загуба, без да си дават зор, срещу Чавдар (0:1) и равенство с моментни проблясъци срещу Банско. Състезателите и техните наставници бяха в неведение за своето бъдеще и най-вече това на клуба (или обратното, комуто както). С постоянните терзания за заработените си пари и неполучаването им, митарстването по терени и теренчета из Бургаско, те не можеха да поддържат “пламък в очите”, но определено в зрителните им органи нямаше дори и мъждукащ пламък, освен, както вече бе споменато, в някои моменти от срещата с Банско. Случайно или не, точно след злополучния хикс Нефтохимик се прероди, а, както знаем, точно след двубоя с тима от зимния курорт положението в отбора се стабилизира и успокои. Въпросът обаче е, не могат ли страстта за игра и достойнството да вземат връх над тези финансови катаклизми, които имат 70% от българите в днешно време? Все пак Нефтхимик е част от българското футболно първенство и втората по сила дивизия, а не в шампионата на Райската градина (ако има такъв), където вероятно всичко е безоблачно, чисто и подредено. Тук проблемите са всекидневие и е необходимо да се преодоляват. Когато обичаш футбола, не можеш да не се радваш да го играеш, особено пред публика, особено под името на клуба! Да не би младежите и чичковците, които ритат след работа вечер, да си взимат редовно парите и да не се прегърбват от бачкане? Едва ли! Те обаче, излизайки на игрищата или поляните, се раздават за своето удоволствие и самата любов към играта, проблемите им някакси изчезват преди мачлето и се връщат отново след края му. Тези неща и скачеността между заплащане – мотивация са много деликатни, и то не само в България. Тук дори добре осигурените за бъднините си богати футболисти на водещи бг-грандове се пестят, така че, не е чудно и това, което ставаше с водения от Димчо Ненов отбор до преди Разлог. Момчетата из целия свят трябва да знаят, че покажат ли желание и умения за игра под напрежение и при липса на пари, то винаги ще бъдат желани от отбори с наличието на такива.
Накрая, не по важност, а само по хронология, ще спомена и дам за пример светлия лъч в позатъмненото на ден днешен бъдеще на Нефтохимик. Това е Милен Гамаков. 18-годишният юношески национал показва невероятно зряла и грамотна за възрастта си игра в отреденото му за това време от началото на пролетния полусезон. Момчето и то сигурно иска да му се заплаща за труда, но дори и да не види картата си попълнена с поредната заплата, пак ще се цеди до край, защото обича футбола и знае, че когато той му даде всичко от себе си, футболът ще му го върне... рано или късно. Срещу Пирин младокът имаше два чудесни шанса да вкара, като първия си го създаде сам, а при втория вратарят на разложани успя да хване топката на самата голлиния. Нищо чудно, за феновете на Нефтохимик, скоро да се появи нов идол с инициали МГ, който да даде началото на ера на нови подвизи, каквито правеха Милен Георгиев и останалите от славните времена. Стига разбира се “зелените” да откупят правата на Гамаков от Черноморец. Всъщност и Живко Петков дава големи надежди, но той вече заяви за себе си в мъжкия футбол.
Скоро идва нов мач и се очаква бургазлии да докажат пред своя публика, че пациентът е по-скоро жив и е здрав да се развива. Дано го направят под финансова стабилност, ако ли не – пак да го направят, защото на лесно може всеки. И когато, по-често или по-рядко, се редят за заплати, да казват вътре в себе си едно “Благодаря” на своите привърженици, които с всякакви средства (не се съмнявайте, че и с лични, финансови) не позволяват отборът да изчезне от футболната карта.
football24.bg
Обяснението в промяната на нагласата и самото качество на игра се обуславя вероятно от стабилизирането на клуба във финансов и организационен аспект, но това повече разваля впечатлението от резултата, отколкото да го засилва. В трите досегашни официални мача от подновяването на сезона (контролата с ЦСКА не се включва поради разликата в класите) Нафтата се мъчеше, а повече мъчеше своя треньор и привържениците си. Успех с доста зор над Видима (1:0), загуба, без да си дават зор, срещу Чавдар (0:1) и равенство с моментни проблясъци срещу Банско. Състезателите и техните наставници бяха в неведение за своето бъдеще и най-вече това на клуба (или обратното, комуто както). С постоянните терзания за заработените си пари и неполучаването им, митарстването по терени и теренчета из Бургаско, те не можеха да поддържат “пламък в очите”, но определено в зрителните им органи нямаше дори и мъждукащ пламък, освен, както вече бе споменато, в някои моменти от срещата с Банско. Случайно или не, точно след злополучния хикс Нефтохимик се прероди, а, както знаем, точно след двубоя с тима от зимния курорт положението в отбора се стабилизира и успокои. Въпросът обаче е, не могат ли страстта за игра и достойнството да вземат връх над тези финансови катаклизми, които имат 70% от българите в днешно време? Все пак Нефтхимик е част от българското футболно първенство и втората по сила дивизия, а не в шампионата на Райската градина (ако има такъв), където вероятно всичко е безоблачно, чисто и подредено. Тук проблемите са всекидневие и е необходимо да се преодоляват. Когато обичаш футбола, не можеш да не се радваш да го играеш, особено пред публика, особено под името на клуба! Да не би младежите и чичковците, които ритат след работа вечер, да си взимат редовно парите и да не се прегърбват от бачкане? Едва ли! Те обаче, излизайки на игрищата или поляните, се раздават за своето удоволствие и самата любов към играта, проблемите им някакси изчезват преди мачлето и се връщат отново след края му. Тези неща и скачеността между заплащане – мотивация са много деликатни, и то не само в България. Тук дори добре осигурените за бъднините си богати футболисти на водещи бг-грандове се пестят, така че, не е чудно и това, което ставаше с водения от Димчо Ненов отбор до преди Разлог. Момчетата из целия свят трябва да знаят, че покажат ли желание и умения за игра под напрежение и при липса на пари, то винаги ще бъдат желани от отбори с наличието на такива.
Накрая, не по важност, а само по хронология, ще спомена и дам за пример светлия лъч в позатъмненото на ден днешен бъдеще на Нефтохимик. Това е Милен Гамаков. 18-годишният юношески национал показва невероятно зряла и грамотна за възрастта си игра в отреденото му за това време от началото на пролетния полусезон. Момчето и то сигурно иска да му се заплаща за труда, но дори и да не види картата си попълнена с поредната заплата, пак ще се цеди до край, защото обича футбола и знае, че когато той му даде всичко от себе си, футболът ще му го върне... рано или късно. Срещу Пирин младокът имаше два чудесни шанса да вкара, като първия си го създаде сам, а при втория вратарят на разложани успя да хване топката на самата голлиния. Нищо чудно, за феновете на Нефтохимик, скоро да се появи нов идол с инициали МГ, който да даде началото на ера на нови подвизи, каквито правеха Милен Георгиев и останалите от славните времена. Стига разбира се “зелените” да откупят правата на Гамаков от Черноморец. Всъщност и Живко Петков дава големи надежди, но той вече заяви за себе си в мъжкия футбол.
Скоро идва нов мач и се очаква бургазлии да докажат пред своя публика, че пациентът е по-скоро жив и е здрав да се развива. Дано го направят под финансова стабилност, ако ли не – пак да го направят, защото на лесно може всеки. И когато, по-често или по-рядко, се редят за заплати, да казват вътре в себе си едно “Благодаря” на своите привърженици, които с всякакви средства (не се съмнявайте, че и с лични, финансови) не позволяват отборът да изчезне от футболната карта.
football24.bg